Кабинетът на времето между два взрива - Септемврийското въстание от 1923 г. и атентата в църквата „Света Неделя“ от 1925 г. Оставката му се приема с указ, който изброява поименно всичките му министри.
| Встъпва | 9 юни 1923 г. |
| Напуска | 4 януари 1926 г. |
| Дни на власт | 940 |
| Как приключва | оставка |
| Вид | редовно |
| Коалиция | Демократически сговор |
| Президент | Борис III |
| Проверка | един документ |
На 5 януари 1926 г. новоназначеният министър-председател Андрей Ляпчев чете указите в залата и обяснява защо го прави сам: „традицията, отъ която азъ не съмъ се отклонилъ, досежно прочитането на указитѣ“ - предния път народните представители бързали и указите не били донесени в залата.[1]
Първият указ приема оставката на председателя на Министерския съвет и министър на народното просвещение Александър Ц. Цанков и на министрите му, изброени един по един. Той е приподписан от самия Цанков.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
Приети окончателно при този кабинет. Тук не влизат всички закони, а само онези, които сменят правилата на играта. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Какво сменя | Приет от | Обнародване |
|---|---|---|---|---|
| 4 януари 1924 г. | Закон за защита на държавата[4]кой участва в политикатаприето при този кабинет | кой участва в политиката | XXI обикновено народно събрание | - |
Общо 150 загинали при този кабинет. Станало при този кабинет. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Вид | загинали |
|---|---|---|---|
| 14 юни 1923 г. (стар стил) | Убийството на Александър Стамболийски[5]Свален с преврата от 9 юни 1923 г. министър-председател е заловен в родното си село и убит пет дни по-късно. Съдебен процес няма.Славовица, Пазарджишко | pravosadie | - |
| 13 февруари 1925 г. | Убийството на Никола Милев[6]Народен представител, журналист и професор, убит в София вечерта на 13 февруари 1925 г. - два месеца преди атентата в „Света Неделя“.София, центърът, близо до редакцията на вестник „Слово“ | pravosadie | - |
| 16 април 1925 г. | Атентатът в „Света Неделя“[3]Най-тежкият терористичен акт в българската история. Взрив в пълна църква по време на погребение, на което се очаква да дойдат царят и цялото правителство.София, катедрала „Света Неделя“ | pravosadie | 150 |
Смяна на властта извън конституционния ред. Ролята казва какво се случва с ТОЗИ кабинет - свален ли е, или идва с преврата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Вид |
|---|---|---|
| 9 юни 1923 г. | Деветоюнският преврат[7]Военният съюз и Народният сговор; сред организаторите са полковник Кимон Георгиев и Дамян ВелчевСофия и странатаидва на власт с преврата този кабинет | военен преврат |
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Кризата минава през няколко кабинета и НЕ се приписва на никой от тях - нито като вина, нито като заслуга. Ролята казва само кога. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Каква | Какво я отприщва | Предсрочни избори | дни без редовно правителствоза целия период |
|---|---|---|---|---|---|
| 23 септември 1923 г. | Септемврийското въстание[8]започва при този кабинет | политическа | Деветоюнският преврат от същата година и свалянето на правителството на Александър Стамболийски. | - | |
| 23 септември 1923 г. | Септемврийското въстание[8]свършва при този кабинет | политическа | Деветоюнският преврат от същата година и свалянето на правителството на Александър Стамболийски. | - | |
| 16 април 1925 г. | Априлските събития и извънредното положение[9]започва при този кабинет | политическа | Атентатът в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. | - | |
| 16 април 1925 г. | Априлските събития и извънредното положение[9]свършва при този кабинет | политическа | Атентатът в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. | - |
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Заседанието на 2 януари 1926 г. започва с отпуски и продължава с едно съобщение. Министър-председателят излиза, казва, че министърът на благоустройството е подал оставка и е отказал да я оттегли, обявява министерска криза, иска заседанията да спрат - и си тръгва.[2]
Чак тогава залата се обажда. Няколко депутати искат думата едновременно. Д-р Й. Фаденхехт формулира въпроса: „Искам да зная дали целият кабинет е в оставка? Не може заради това, че един министър си е подал оставката, да се отлагат заседанията на Камарата.“[2]
Отговор в дневника няма. Два дни по-късно, на 4 януари, царят подписва трите указа: оставката на кабинета Цанков, назначаването на Ляпчев и новите министри. И трите са приподписани от самия Цанков.
7 министри, както са назовани в акта.[1]
| Длъжност | Име |
|---|---|
| председател на Министерския съвет и министър на народното просвещение | Александър Цанков |
| министър на финансите | Петър Тодоров |
| министър на правосъдието | Цветко Бобошевски |
| министър на труда | Христов |
| министър на земеделието и държавните имоти | Янаки Моллов |
| министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството | Янко Стоянчев |
| министър на железниците, пощите и телеграфите | Рашко Маджаров |
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 2 неща за 2,6 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета