Третото правителство на Отечествения фронт. Декларацията му е прочетена пред Велико народно събрание, в което опозицията още отговаря на глас - за последен път.
| Встъпва | 22 ноември 1946 г. |
| Напуска | 2 юли 1949 г. |
| Дни на власт | 952 |
| Как приключва | друго |
| Вид | редовно |
| Коалиция | БРП (к), БЗНС |
| Президент | Минчо Нейчев |
| Проверка | един документ |
На 28 ноември 1946 г. в 15 ч. и 15 м. в залата влиза министър-председателят на новото, трето правителство на Отечествения фронт, следван от всички министри. Дневникът отбелязва ставане на крака, бурни ръкоплескания и гласове „Ура!“.[1]
Министрите полагат клетва, повтаряйки текста след председателя на Великото народно събрание: „Кълна се в името на народа и на Народната република България, че ще ѝ служа предано и всеотдайно… и ще положа всички усилия за защита свободата и независимостта на родината. Заклевам се.“[1]
Заседанието започва и с една подробност: подпредседателят на Великото народно събрание Ради Найденов подава оставка от поста, защото е назначен за министър на правосъдието.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
Приети окончателно при този кабинет. Тук не влизат всички закони, а само онези, които сменят правилата на играта. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Какво сменя | Приет от | Обнародване |
|---|---|---|---|---|
| 4 декември 1947 г. | Конституцията на Народна република България (Димитровската)[5]конституцияприето при този кабинет | конституция | VI Велико народно събрание | - |
| 23 декември 1947 г. | Законът за национализация на частните индустриални и минни предприятия[6]собственостприето при този кабинет | собственост | VI Велико народно събрание | ДВ бр. 302 от 27 декември 1947 г. |
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Какъв | Начин | Дело |
|---|---|---|---|---|
| 23 септември 1947 г. | комунистически режимНикола Петков[7]Лидер на БЗНС и на парламентарната опозиция. Участва в Отечествения фронт, после се противопоставя на съветизацията.София, Централния софийски затвор | политик | обесване по присъда | Осъден на смърт чрез обесване на 16 август 1947 г. по Наредбата-закон за защита на народната власт; присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г. |
| 8 ноември 1948 г. | комунистически режиммитрополит Борис Неврокопски[8]Неврокопски митрополит. Противопоставя се на атеистичната политика на властта.село Коларово, Петричко | духовник | убийство | Извършителят е установен: лишеният от сан свещеник Илия Стаменов. Изходът на делото срещу него не е набавен по документ. |
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Декларацията се чете, но не в тишина. Стенографският дневник вписва репликите. При думите за три пъти получено доверие на народа: „Един от опозицията: насилие.“[1]
При твърдението, че изборите са минали „по признание на всички безпристрастни наблюдатели, при пълен ред и свобода“: „Един от опозицията: Изборите бяха произведени при нечуван досега терор в България.“ Дневникът отбелязва ръкопляскания и от двете страни - от мнозинството и от опозицията.[1]
Председателят Васил Коларов се обръща към опозицията: „Слушайте с внимание декларацията на правителството. Вие ще имате пълна възможност да упражните свободно вашата критика.“ Никола Петков от Земеделския народен съюз отговаря: „Ние ще си упражним критиката, но никъде не е казано, че сме длъжни да мълчим.“[1]
Архивът на Народното събрание не публикува нито едно заседание между 20 декември 1946 г. и 3 януари 1949 г. Двете години, в които се сменя устройството на държавата и собствеността в нея, ги няма в дневниците. Затова онова, което следва, стъпва на самите актове.
На 4 декември 1947 г. Великото народно събрание приема конституцията на трето четене с 364 гласа „за“. Тя влиза в сила два дни по-късно, с обнародването си. Монархията отпада; Народното събрание става еднокамарно; между сесиите му работи Президиум като постоянно действащ висш орган на държавната власт.[2]
Деветнайсет дни по-късно, на 23 декември, същото събрание гласува закона за национализацията. Той влиза в сила в деня на гласуването, а се обнародва чак на 27 декември - тоест предприятията сменят собственика си преди текстът да е излязъл.[3]
Законът предвижда обезщетение: държавни лихвени облигации по оценка, намалена с прогресивни проценти (чл. 13). Предвижда и кой да не получи нищо: собствениците, които са служили на германската или италианската държава и армия или на полицията срещу антифашистите (чл. 14).[3]
В същата тази 1947 г., на 23 септември, е обесен Никола Петков - човекът, чиито реплики от опозицията стенографският дневник вписва година по-рано, докато правителството чете декларацията си.
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 6 неща за 2,6 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета · съставът на министрите