Тодор Иванчов

Кабинетът, който плаща по два календара: заемът е взет в Париж, а лихвите падат на „1/13-й май“ - едната дата по стар стил, другата по нов.

Държава с два календара

До 1916 г. България живее по юлиански календар, а Западна Европа - по григориански. В обикновения живот разликата е дванайсет дни. В един заемен договор тя е дата на плащане.

Затова титрите на железопътния заем носят двойни дати: „1/13-й май“ и „1/13-й ноемврий“ за лихвите, „1/13-й април“ за тиражите. Първото число е българското, второто - парижкото.^[1]

На 25 октомври 1899 г. Министерството на финансите внася предложение двойните дати да отпаднат и да останат само новите - 1 май, 1 ноември и 1 април по нов стил. Основанието е телеграма от Парижката международна банка.^[1]

Заемът е петпроцентен, златен, ипотекарен, за 260 милиона лева номинални. Същият дневен ред продължава с доклади по проверката на изборите в единайсет околии.^[1]

Какво свърши

Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.

• 1899Обявява от престола седем законопроекта, между тях за десетъка^[2]В тронното слово при откриването на първата редовна сесия на X обикновено народно събрание на 15 октомври 1899 г. по стар стил: за отчетността на бюджета; за обществените предприятия; за финансовия инспекторат; за десетъка; за владението, собствеността и нейните видоизменения; за пенсиите; за народното образование.
• 1899Наследява криза от железниците, пристанищата и втора неплодородна година^[2]Тронното слово я назовава: „финансовите и икономически затруднения, в които временно се намират Държавата и Народът поради предприетите постройки на железниците и портовете, и поради бесплодието, което и тая година сполетя страната Ни“. Кабинетът се съставя пет месеца след предишния, който според същата трибуна се е оттеглил заради финансовото положение.
• 1899Приет е от австрийския император^[2]През септември 1899 г. Тронното слово отбелязва приема на княза от Франц Йосиф като знак за „искрено благоразположение към Българския народ и Господаря му“, и изброява лоялни отношения с Русия, с всички велики сили, със съседите и „особено с правителството на Негово Императорско Величество Султана“.
• 1899Сменя датите на плащане по железопътния заем от 260 милиона лева^[1]На 25 октомври 1899 г. по стар стил Народното събрание разглежда на първо четене предложение на Министерството на финансите: в договора и в текста на титрите на 5-процентния златен железопътен ипотекарен заем от 260 милиона лева номинални датите на изплащанията „1/13-й май“ и „1/13-й ноемврий“ да се заменят с 1 май и 1 ноември по нов стил, а датата на тиражите „1/13-й април“ - с 1 април по нов стил. Искането идва с телеграма от Парижката международна банка.

Започнато преди, довършено после

Дълги процеси, в които този кабинет е една от стъпките. Останалите стъпки водят към кабинетите, които са ги направили.

Десетъкът

Данъкът върху реколтата, наследен от турско: от комисията, поискана през 1880 г., през законопроекта от 1899 г. до отменението, обявено през 1901 г. В началото и в края стои един и същ човек.

• 1880Петко Каравелов^[3]Министърът на финансите иска от Народното събрание комисия, която да разгледа стария закон за десетъка: „Аз се обещавам, че ще дам нужните сведения.“ Събранието избира комисия от десет души.започва
• 1899Тодор Иванчов - този кабинет^[4]Тронното слово обявява законопроект за десетъка сред петте, които правителството ще внесе.продължава
• 1901Петко Каравелов^[5]Правителството обявява от престола, че ще внесе законопроект за отменение на закона за десетъка.завършва

Кризи

Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Кризата минава през няколко кабинета и НЕ се приписва на никой от тях - нито като вина, нито като заслуга. Ролята казва само кога. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

Състав

8 министри, както са назовани в акта.^[7]

Свързани истории

Регистрите

Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.

Източници

номерата в текста водят дотук

1. Стенограма на X обикновено народно събрание, заседание от 25 октомври 1899 г. (стар стил) - първо четене на предложението за смяна на датите в договора и титрите на железопътния заем · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/22/ID/8550 · текстът е разчетен от скан ↩
2. Стенограма на X обикновено народно събрание, откриване на първата редовна сесия, 15 октомври 1899 г. (стар стил) - тронно слово · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/22/ID/8545 · разчетен скан ↩
3. Стенограма на Второто обикновено народно събрание, 6 декември 1880 г. (стар стил) · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/11/ID/9576 ↩
4. Стенограма на X обикновено народно събрание, 15 октомври 1899 г. (стар стил) · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/22/ID/8545 ↩
5. Стенограма на XI обикновено народно събрание, 22 февруари 1901 г. (стар стил) · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/23/ID/8398 ↩
6. Селски бунтове в България (1900) - отправна точка; оттам са числата за Дуранкулак ↩
7. X обикновено народно събрание, откриване на първата редовна сесия, 15 октомври 1899 г. (стар стил) · тронно слово, приподписано от целия Министерски съвет · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/22/ID/8545 ↩

Какво още не е въведеноплътност: 4 неща за 1,3 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета