Петко Каравелов

Кабинетът на Съединението. Пет дни след 6 септември 1885 г. министър-председателят сам чете от трибуната словото, с което князът признава съединената страна.

Единайсети септември в салона на военното училище

Съединението е обявено в Пловдив на 6 септември 1885 г. по стар стил. Два дни по-късно, на 8-и, князът го признава от Велико Търново. На 11-и Народното събрание се събира - но не в своята зала, а в приготвен за целта салон в Първото военно училище.^[1]

Словото не го чете князът. Чете го министър-председателят Петко Каравелов, „упълномощен от Негово Височество“, от представителската трибуна.^[1]

В самото слово стои и ролята на кабинета: признаването е станало „със съгласието на правителството си, избрано от средата на Народното събрание“. Правителството вече е взело „мерки и разпореждания“ и предстои да ги внесе за одобрение.^[1]

Дневникът вписва края: „Следват шумни продължителни ръкопляскания с гръмогласни викове: „ура“, „да живее Негово Височество“, „да живее съединена България“.“ След това секретарят чете списъка: от 195 представители присъстват 143.^[1]

Какво свърши

Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.

• 1885Дава съгласието си за признаването на Съединението^[1]Словото на княз Александър I, прочетено на 11 септември 1885 г. по стар стил: „Известно ви е, че на 6-й септемврий жителите на Източна Румелия прогласиха съединението на братската ни страна с княжеството и ме повикаха за свой Княз… със съгласието на правителството си, избрано от средата на Народното събрание, Аз прокламирах на 8-й септемврий в старата столица Велико Търново, че признавам прогласеното съединение и че приемам да бъда Княз и на Южна България.“
• 1885Свиква извънредна сесия пет дни след Съединението^[1]Третата извънредна сесия на IV обикновено народно събрание се открива на 11 септември 1885 г. по стар стил в салона на Първото военно училище - събират се народните представители, министрите, гражданските и военните чиновници „и множество народ“. От 195 представители присъстват 143. Словото го чете от представителската трибуна председателят на Министерския съвет Петко Каравелов, упълномощен от княза.
• 1885Внася мерките, взети около Съединението^[1]От същото слово: князът се надява събранието да приеме „предложенията на правителството ми, които има да представи пред Вас, по взетите вече от страна му мерки и разпореждания, и по ония, които се изискват от това велико събитие“.

Големи събития

Станали по времето на този кабинет. Ролята казва дали кабинетът е извършителят, или само е управлявал тогава - при повечето е второто. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

Преврати

Смяна на властта извън конституционния ред. Ролята казва какво се случва с ТОЗИ кабинет - свален ли е, или идва с преврата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

Войни

Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Войната минава през няколко кабинета и затова тук е изписано какво прави ТОЗИ - обявява я, води я или подписва мира. Това е роля, не вина. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

Състав

1 министри, както са назовани в акта.^[5]

Свързани истории

Регистрите

Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.

Източници

номерата в текста водят дотук

1. Стенограма на IV обикновено народно събрание, откриване на третата извънредна сесия, 11 септември 1885 г. (стар стил) - словото на княза за Съединението, прочетено от председателя на Министерския съвет · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/14/ID/9641 · текстът е разчетен от скан ↩
2. Хроника на Съединението от 6 септември 1885 г. ↩
3. „Деветоавгустовски преврат“ - отправна точка; датата е общоизвестна ↩
4. „Войните на България“ - раздел „Сръбско-българска война (1885-1886 г.)“, документален корпус на Държавна агенция „Архиви“ ↩
5. IV обикновено народно събрание, заседание от 31 януари 1885 г. (стар стил) · указ, приподписан от председателя на Министерския съвет · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/14/ID/9200 ↩

Какво още не е въведеноплътност: 3 неща за 2,2 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета