Кабинетът между войната и мира. Оставката му се приема с указ, който изброява поименно всичките му министри - и сред тях е Александър Стамболийски.
| Встъпва | 28 ноември 1918 г. |
| Напуска | 6 октомври 1919 г. |
| Дни на власт | 312 |
| Как приключва | оставка |
| Вид | редовно |
| Коалиция | Народна партия |
| Президент | Борис III |
| Проверка | един документ |
На 28 ноември 1918 г. цар Борис III приема оставката на кабинета на Александър Малинов и със същата дата издава указ: „На основание чл. 150 отъ конституцията, Постановихме и постановяваме: 1. Назначаваме г. Т. Теодоровъ за Нашъ председатель на Министерския съвѣтъ.“[1]
Указът е прочетен в залата на другия ден. Приподписал го е излизащият министър-председател Ал. Малинов - тоест последният му акт е да приподпише назначаването на наследника си.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Войната минава през няколко кабинета и затова тук е изписано какво прави ТОЗИ - обявява я, води я или подписва мира. Това е роля, не вина. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Срещу кого | загинализа целия период |
|---|---|---|---|
| 1 октомври 1915 г. (стар и нов стил) | Първата световна война[4]Македонски фронт, Добруджамирният договор е подписан при този кабинетизточниците се разминават | Сърбия, Румъния, Гърция, Франция, Великобритания - Съглашението | 88 000 |
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Кризата минава през няколко кабинета и НЕ се приписва на никой от тях - нито като вина, нито като заслуга. Ролята казва само кога. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Каква | Какво я отприщва | Предсрочни избори | дни без редовно правителствоза целия период |
|---|---|---|---|---|---|
| септември 1918 г. | Войнишкото въстание и Втората национална катастрофа[5]свършва при този кабинет | политическа и военна | Пробивът при Добро поле в средата на септември 1918 г. и разпадът на фронта. | - |
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Обикновено съставът се знае от указа, с който кабинетът се назначава. Тук е обратното: известен е от указа, с който се приема оставката му - той изброява поименно кого освобождава и от какво.[3]
В този списък министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството е Александър Стамболийски. Със следващия указ от същия ден той става председател на Министерския съвет.[3]
Съставът е снет от 2 различни документа и се показва като толкова снимки във времето. Министрите се менят по време на мандата; едно и също име в двата блока значи, че човекът е останал на поста си.[6]
| Длъжност | Име |
|---|---|
| председател на Министерския съвет и министър на външните работи и на изповеданията | Т. Теодоров |
| министър на вътрешните работи и народното здраве | Н. Мушанов |
| министър на народното просвещение | Ст. Костурков |
| министър на финансите | д-р Ст. Данев |
| министър на правосъдието | д-р П. Джидров |
| министър на войната | А. Ляпчев |
| министър на търговията, промишлеността и труда | Я. Сакъзов |
| министър на земеделието и държавните имоти | Д. Драгиев |
| министър на железниците, пощите и телеграфите и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството | Ц. Бакалов |
| Длъжност | Име |
|---|---|
| председател на Министерския съвет и министър на външните работи и на изповеданията | Теодор Теодоров |
| министър на вътрешните работи и народното здраве | Пастухов |
| министър на народното просвещение | Стоян Костурков |
| министър на финансите | Стоян Данев |
| министър на правосъдието | Венелин Ганев |
| министър на войната | Маджаров |
| министър на търговията, промишлеността и труда | Янко Сакъзов |
| министър на земеделието и държавните имоти | Димитър Драгиев |
| министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството | Александър Стамболийски |
| министър на железниците, пощите и телеграфите | Цанко Бакалов |
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенозакони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета