Превратите

Търновската конституция от 1879 г. дава широки права на Народното събрание и князът се оказва без мнозинство, с което да управлява. С руска подкрепа Александър I обявява, че няма да управлява при нея, разпуска Народното събрание и свиква Велико народно събрание, което му гласува седемгодишни пълномощия. Конституцията е спряна и страната се управлява с укази. Смяната не се задържа: под натиск отвътре и отвън князът връща конституцията през 1883 г., тоест режимът на пълномощията трае под три години.

Кой го прави: княз Александър I Батенберг, с подкрепата на Русия и на военния министър генерал Йохан Казимир Ернрот

Князът обявява, че няма да управлява при действащата конституция, разпуска Народното събрание и поема пълномощия извън реда, който Търновската конституция предвижда. Свиква се Велико народно събрание, което гласува седемгодишни пълномощия. Търновската конституция е суспендирана до 1883 г.^[1]

Какво следва: Периодът се нарича режим на пълномощията. Народно събрание не заседава - в архива няма нито едно заседание между 9 май 1881 г. и 5 юли 1882 г. Затова и съставът на кабинетите от този период не може да се снеме от стенограма.

Година след Съединението князът е в разрив с Русия, която не приема нито него, нито начина, по който Съединението е направено. През нощта група офицери влизат в двореца и го принуждават да подпише отречение от престола, след което го извеждат от страната. Съставя се правителство начело с митрополит Климент. Преврат срещу преврата връща княза в страната за дни, но положението му е вече невъзможно и той абдикира окончателно. Резултатът е тригодишно регентство и излизане на страната от руско влияние - в него се издига Стефан Стамболов.

Кой го прави: група офицери, подкрепени от Русия

Офицери влизат в двореца през нощта и принуждават княза да подпише отречение от престола. Той е изведен от страната. Съставя се правителство начело с митрополит Климент.^[2]

Какво следва: След дни Стефан Стамболов, като председател на Народното събрание, организира противодействие и князът е върнат, но абдикира окончателно на 26 август 1886 г. по стар стил.

Земеделският съюз на Александър Стамболийски управлява с мнозинство и в разрив с офицерството, с градските партии и с македонското движение. На 9 юни 1923 г. Военният съюз и Народният сговор свалят правителството с военна сила за една нощ. Стамболийски е заловен в родното си село и убит на 14 юни; дело за убийството не се води. Властта минава у кабинета на Александър Цанков и се задържа: три месеца по-късно Септемврийското въстание срещу него е потушено, а през януари 1924 г. Народното събрание приема Закона за защита на държавата.

Кой го прави: Военният съюз и Народният сговор; сред организаторите са полковник Кимон Георгиев и Дамян Велчев

Правителството на Александър Стамболийски е свалено с военна сила. Самият Стамболийски е заловен и убит в следващите дни. На власт идва кабинет начело с Александър Цанков.^[3]

Какво следва: Следват Септемврийското въстание от същата година и Законът за защита на държавата от 1924 г.

След години на разцепени парламенти Военният съюз и политическият кръг „Звено“ свалят правителството без съпротива. За разлика от предишните преврати този не сменя само кабинета: Народното събрание е разпуснато, а политическите партии са забранени - забрана, която остава в сила до 1944 г. Самите превратаджии се задържат по-малко от година: през януари 1935 г. цар Борис III отстранява Кимон Георгиев и управлението минава към кабинети, отговорни пред двореца. Оттук започва периодът, който в този сайт се води „Царство - без политически партии“.

Кой го прави: Военният съюз и политическият кръг „Звено“; начело Кимон Георгиев и Дамян Велчев

Правителството е свалено, Народното събрание е разпуснато, политическите партии са забранени. Управлението минава към кабинет начело с Кимон Георгиев.^[4]

Какво следва: Парламент не съществува до 1938 г. Затова кабинетите Кимон Георгиев 1934, Златев и Тошев нямат нито едно заседание в мандата си - и съставите им не могат да се снемат от стенограма.

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България, а на 8 септември Червената армия влиза в страната, докато кабинетът на Константин Муравиев се опитва да я извади от войната на страната на Германия. През нощта срещу 9 септември Отечественият фронт заедно с Военния съюз сваля правителството без сражение. Смяната се задържа и променя устройството на държавата: следват Народният съд, национализацията и референдумът от 1946 г., с който монархията отпада. Оттук започва периодът, който в този сайт се води „Управление на Отечествения фронт“.

Кой го прави: Военният съюз заедно с Отечествения фронт, при навлизане на съветските войски в страната

Правителството на Константин Муравиев е свалено. На власт идва кабинет на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев.^[5]

Какво следва: Следват безсъдебните убийства от есента на 1944 г. и Народният съд. И двете са в регистъра на убийствата.