Избран е по предложение, внесено от трибуната лично от Тодор Живков - и шест години по-късно е свален от длъжност, за да я заеме същият човек.
Встъпва
17 април 1956 г.
Напуска
19 ноември 1962 г.
Дни на власт
2407
Как приключва
друго
Вид
редовно
Коалиция
БКП, БЗНС
Президент
Георги Дамянов
Проверка
един документ
Как идва на власт
На 17 април 1956 г., веднага след като залата освобождава Вълко Червенков, се минава към следващата точка. От трибуната предложението внася народният представител Тодор Живков.[1]
Той изброява основанията: „По поръчение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт и на парламентарните групи на Българската комунистическа партия и на Българския земеделски народен съюз внасям предложение Народното събрание да избере за председател на Министерския съвет … др. Антон Югов.“[1]
Друго предложение няма, изказвания няма. Председателстващият обявява: „Бюрото констатира, че новият министър-председател др. Антон Югов е избран единодушно.“[1]
Какво свърши
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
1956Народното събрание го избира единодушно[1]На 17 април 1956 г., на същото заседание, на което освобождава Вълко Червенков. Предложението внася от трибуната народният представител Тодор Живков, първи секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Изказвания няма; против няма.
1956Съставя правителството от шестима заместник-председатели[1]На 17 април 1956 г. Народното събрание избира поотделно и единодушно: Георги Чанков - първи заместник-председател и председател на Държавната планова комисия; Георги Трайков - първи заместник-председател; Райко Дамянов - заместник-председател и председател на Държавния комитет по строителство и архитектура; арм. ген. Иван Михайлов; Вълко Червенков; Карло Луканов - заместник-председател и председател на Комитета по труда и работната заплата. Останалите министри се утвърждават така, както са избрани на 16 януари 1954 г., без да бъдат изброявани.
1956Обявява борба срещу „култа към отделната личност“[1]В програмната си декларация: „Нашите успехи обаче, както подчерта неотдавна състоялият се пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, биха били значително по-големи, ако през последните години култът към отделната личност и свързаните с него порочни методи на работа, които нанесоха известни вреди на страната, не бяха намерили място в обществения и държавния живот и у нас. Първостепенен дълг на правителството и на всички държавни и обществени органи сега е да водят борба за изкореняване докрай на тези порочни методи на работа и ръководство.“
1956Задължава милицията, съда и прокуратурата да не нарушават правата на гражданите[1]От същата декларация: органите на народната милиция, съдебните и прокурорските власти „са длъжни строго да съблюдават законите на страната, да не допускат каквото и да е нарушение на правата на гражданите, гарантирани от Конституцията“. Следващото изречение казва и другото: държавните органи на сигурността „нито за момент не бива да отслабват своята бдителност спрямо враговете на страната“.
1956Обявява капиталовложения за близо 5 600 милиона лева за годината[1]По декларацията те са предназначени главно за индустрията, електрификацията, железопътния и автомобилния транспорт, за строителство на жилищни и културни домове, за търговията и общественото хранене. Сумата е в лева от режима след паричната реформа от 1952 г. и не се сравнява номинално с по-късни суми.
1959Заменя околиите с окръзи[2]Народното събрание утвърждава ново административно-стопанско деление на страната: създават се окръзи като „обединения на цялостния обществено-политически, държавен, стопански и културен живот на дадена територия“. Основна административна единица в окръга става общинският народен съвет - той отговаря за административното обслужване, образованието, здравеопазването и държавната търговия на дребно. Селата, които влизат в едно обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство, по правило образуват една община; съставните села нямат свои народни съвети, а в тях се поставят пълномощници на общинския.
1959Приема закон, внесен от партията и правителството заедно[2]На 10 март 1959 г. Народното събрание разглежда „законопроект за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройството на държавното и стопанското ръководство“, внесен съвместно от Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет. Преди това заседанията са отложени, за да завърши „всенародното обсъждане“ на тезисите. На същия дневен ред са държавният народностопански план, бюджетът за 1959 г. и промените в Закона за народните съвети.
1959Тръгва българската телевизия[3]Първото телевизионно предаване е прякото излъчване на манифестацията от 7 ноември 1959 г. Източниците се разминават коя дата е начало на редовното излъчване: посочват се 1 ноември, 26 декември като „първи програмен ден“ и 2 януари. Общото е годината - 1959.
1960Прави първата копка на металургичния комбинат при Кремиковци[4]Строителството започва през 1960 г. Комбинатът се открива три години по-късно, при следващия кабинет.
1962Детската смъртност пада от 44,9 на 36,8 на хиляда живородени[5]Стойностите в серията започват от 1960 г. и покриват само последните три години на мандата. Населението за същите години расте от 7 867 374 на 8 012 946 души.
1962Деноминира лева 10 : 1[6]От 1 януари 1962 г. Това е третата обмяна на парите за десет години след тази от 1952 г. и втората при комунистическото управление. Режимът, въведен тогава, трае до деноминацията от 5 юли 1999 г.
1962Народното събрание го освобождава[7]На 19 ноември 1962 г., по предложение на парламентарните групи на Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз. На негово място е избран Тодор Живков.
Репресии
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
1949-1962Трудововъзпитателни общежития[8]Създадени са лагери за интерниране без съдебен акт, по административно решение. Най-големите са на остров Белене (1949-1953 и 1956-1959) и край Ловеч (1959-1962). Настаняването става с решение на органите на МВР, а не с присъда.от 1 януари 1949 г. до 27 април 1962 г. основание: Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, ДВ бр. 37/05.05.2000
Започнато преди, довършено после
Дълги процеси, в които този кабинет е една от стъпките. Останалите стъпки водят към кабинетите, които са ги направили.
От първата копка през 1960 г. до пускането на първата доменна пещ през 1963 г.
1960Антон Югов - този кабинет[4]Първа копка на комбината.започва
1963Тодор Живков[4]На 5 ноември 1963 г., пред 30 000 души, влизат в действие първата доменна пещ и ремонтно-механичният завод. 5 ноември е обявен за Ден на металурга.завършва
Знакови убийства
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Кога
Какво
Какъв
Начин
Дело
20 април 1962 г.
комунистически режимген. Иван Вълков[9]Генерал от пехотата. Бивш министър на войната.затвора в Стара Загора
военен
смърт в затвора
не е проверено
Историите
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Шест години по-късно, същият човек
На 19 ноември 1962 г. Народното събрание се събира в конгресната зала на Партийния дом, защото залата му е в ремонт. В дневния ред стоят едно до друго освобождаването на Антон Югов от длъжността председател на Министерския съвет и изборът на нов.[7]
Избран е Тодор Живков - същият, който през 1956 г. внася предложението за Югов.[7]
Какво обещава новият кабинет
Единайсет дни след пленума на Централния комитет на партията новият министър-председател чете програмата си пред Народното събрание. В нея влиза изречение, каквото дотогава не се е чувало от тази трибуна: че успехите биха били по-големи, „ако през последните години култът към отделната личност и свързаните с него порочни методи на работа, които нанесоха известни вреди на страната, не бяха намерили място в обществения и държавния живот и у нас“.[1]
Човекът, чиито „неправилни методи на работа“ стоят в собственото му заявление за освобождаване, седи в същата зала. Няколко часа по-късно Вълко Червенков е избран за заместник-председател на Министерския съвет - единодушно, както и останалите петима.[1]
Декларацията задължава милицията, съда и прокуратурата „да не допускат каквото и да е нарушение на правата на гражданите, гарантирани от Конституцията“. В същия абзац стои и обратното указание: органите на сигурността „нито за момент не бива да отслабват своята бдителност спрямо враговете на страната“.[1]
Съставът на кабинета в този документ свършва при заместник-председателите. За министрите Югов пише: „Промени в състава на останалите членове на правителството не предлагам.“ Те се утвърждават наведнъж, така както са избрани на 16 януари 1954 г. - заседание, което го няма в архива.[1]
Числата в таблица
Стойност в началото и в края на мандата, и накъде се е движила. Стрелката показва само посоката; дали е добре, или зле, зависи от показателя. Последната колона е дванадесет месеца след края - показателите реагират със закъснение и промяната при един кабинет не е доказателство, че той я е причинил.
Стенограма на Народното събрание, заседание от 17 април 1956 г. - заявление на председателя на Министерския съвет за освобождаването му и избиране на нов, https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/42/ID/3188 · текстът е разчетен от скана ↩
Държавен вестник, бр. 37 от 5 май 2000 г., официален раздел · приет от XXXVIII Народно събрание на 26 април 2000 г., обнародван с Указ № 131 от 27 април 2000 г. ↩
„Генерал Вълков - от герой до престъпник“, Стандарт ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 17 април 1956 г. · предложение на председателя на Министерския съвет Антон Югов по чл. 17, т. 2 и чл. 40, ал. 1 от Конституцията · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/42/ID/3188↩
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 12 неща за 6,6 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета