Правителството, което поема след 9 септември 1944 г. и създава Народния съд. Свършва със съобщение от трибуната: кабинетът е решил да подаде оставка.
| Встъпва | 9 септември 1944 г. |
| Напуска | 22 ноември 1946 г. |
| Дни на власт | 804 |
| Как приключва | оставка |
| Вид | редовно |
| Коалиция | БРП (к), БЗНС „Пладне“, Звено, БРСДП |
| Президент | Регентски съвет (Ганев, Павлов, Тодоров) |
| Проверка | няма документ |
На 21 ноември 1946 г. в дневника на Великото народно събрание е вписано: „Съобщение от министър-председателя Кимон Георгиев, че правителството е решило да сложи оставка. Отлагане заседанията на Великото народно събрание, докато се състави новото правителство.“[1]
Същият ден в залата има спор дали резолюцията по мирния договор значи доверие към правителството. Никола Петков от Земеделския народен съюз заявява, че опозицията ще гласува резолюцията, но „това не значи, че гласуваме доверие на правителството“. Председателят Васил Коларов отговаря, че не се касае за вот на доверие.[1]
Преди да съобщи оставката, министър-председателят изброява какво е свършил кабинетът: „Правителството продължи усилията за укрепването на новия демократически строй, за утвърждаването на народните свободи, за стопанското възстановяване и съживяване на страната“, а след това - допитването от 8 септември и изборите от 27 октомври. Нарича ги „етапи, които без съмнение свидетелствуват за едно правилно, спокойно и прогресивно развитие“.[1]
В същата реч се казва и нещо, което не съвпада с този регистър: „Второто отечественофронтовско правителство, което имах честта да председателствувам, се състави на 31 март т. г.“ Тоест между 9 септември 1944 г. и 22 ноември 1946 г. има два кабинета, а тук те стоят като един.[1]
Изречението „правителството реши да сложи своята оставка“ е прекъснато два пъти от една и съща реплика: „От опозицията: Най-сетне!“ Докато мнозинството става на крака и вика „Ура!“, дневникът вписва: „Народният представител от опозицията Недялко Атанасов вдига високо във въздуха два навити вестника и прави от тях кръст.“[1]
Последната реплика по въпроса е на Коста Лулчев: „Най-сетне видяхме една хубава работа на правителството!“ Заседанието се вдига в 16 ч. и 20 м.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
Приети окончателно при този кабинет. Тук не влизат всички закони, а само онези, които сменят правилата на играта. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Какво сменя | Приет от | Обнародване |
|---|---|---|---|---|
| 6 октомври 1944 г. | Наредба-законът за съдене от Народен съд[6]правосъдиеприето при този кабинет | правосъдие | Министерски съвет (наредба-закон) | ДВ бр. 219 от 6 октомври 1944 г. |
Станали по времето на този кабинет. Ролята казва дали кабинетът е извършителят, или само е управлявал тогава - при повечето е второто. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Какво сменя |
|---|---|---|
| 8 септември 1946 г. | Референдумът за република[7]държавно устройствоцялата страна | държавно устройство |
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Какъв | Начин | Дело |
|---|---|---|---|---|
| 10 септември 1944 г. | комунистически режимДанаил Крапчев[8]Журналист и издател, създател на вестник „Зора“.Горна Джумая, днес Благоевград | журналист | убит без съд | Няма съдебен процес срещу извършителите. Убит е без съд. |
| 12 септември 1944 г. | комунистически режимген. Атанас Стефанов[9]Генерал-лейтенант, командир на Четвърта българска армия.Луковит | военен | убит без съд | не е проверено |
| 18 ноември 1944 г. | комунистически режимРайко Алексиев[10]Художник, карикатурист и фейлетонист. Издател на вестник „Щурец“.София | журналист | убит без съд | не е проверено |
| 1 февруари 1945 г. | комунистически режимБогдан Филов[11]Министър-председател от 1940 до 1943 г., след това регент. Археолог.София, край Софийските централни гробища | политик | разстрел по присъда на Народния съд | Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен. |
| 1 февруари 1945 г. | комунистически режимДобри Божилов[11]Министър-председател от 1943 до 1944 г.София, край Софийските централни гробища | политик | разстрел по присъда на Народния съд | Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен. |
| 1 февруари 1945 г. | комунистически режимИван Багрянов[11]Министър-председател от юни до септември 1944 г.София, край Софийските централни гробища | политик | разстрел по присъда на Народния съд | Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен. |
| 1 февруари 1945 г. | комунистически режимкняз Кирил Преславски[11]Брат на цар Борис III. Регент на България от 1943 до 1944 г.София, край Софийските централни гробища | политик | разстрел по присъда на Народния съд | Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен. |
| 1 февруари 1945 г. | комунистически режимген. Никола Михов[11]Генерал. Третият регент на България.София, край Софийските централни гробища | военен | разстрел по присъда на Народния съд | Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен. |
| 1 февруари 1945 г. | комунистически режимПетър Габровски[12]Министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Богдан Филов. Сред 22-мата министри, осъдени на смърт от Народния съд.София, край Софийските централни гробища | политик | разстрел по присъда на Народния съд | Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен. |
Смяна на властта извън конституционния ред. Ролята казва какво се случва с ТОЗИ кабинет - свален ли е, или идва с преврата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Вид |
|---|---|---|
| 9 септември 1944 г. | Деветосептемврийският преврат[13]Военният съюз заедно с Отечествения фронт, при навлизане на съветските войски в странатаСофияидва на власт с преврата този кабинет | военен преврат |
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Войната минава през няколко кабинета и затова тук е изписано какво прави ТОЗИ - обявява я, води я или подписва мира. Това е роля, не вина. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Срещу кого | загинализа целия период |
|---|---|---|---|
| 8 септември 1944 г. | Отечествената война[14]Ниш, Косово, Стражин, Страцин, Крива паланка; Драва, Мур, Австрияводена при този кабинетизточниците се разминават | Германия | 30 000 |
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
На 21 ноември 1946 г. Великото народно събрание гласува резолюция до Съвета на четиримата министри на външните работи. Текстът иска признаване на България за съвоюваща държава, връщане на Западна Тракия и намаляване на репарациите.[1]
Никола Петков иска думата, за да заяви, че опозицията ще гласува „за“. Председателят Васил Коларов не му я дава: „Нямате думата.“ Дневникът вписва тропане от опозицията и ръкоплескания от мнозинството.[1]
Георги Димитров подхвърля към опозицията: „Не сте съгласни с това? Не приемате това?“ Никола Петков отговаря: „Съгласни сме, г-н Димитров, но имаме да заявим от наше име само две думи, и това е в интерес на онова, което вие искате да направите.“[1]
Спорът трае няколко минути. Петков: „Ние заявяваме, че ще гласуваме резолюцията, но това не значи, че гласуваме доверие на правителството. Долу правителството! Но резолюцията ще гласуваме.“ Коста Лулчев: „От един национален въпрос правите партиен въпрос!“[1]
Гласува се чрез ставане на крака. Дневникът: „Всички народни представители, от мнозинството и опозицията, стават на крака, продължително ръкопляскат, при възгласи „Ура!“ Лулчев добавя: „Но това е само за резолюцията, а не за правителството.“[1]
От декември 1944 до април 1945 г. Народният съд води 135 процеса и произнася 9 550 присъди. От тях 2 730 са смъртни. Присъдите не подлежат на обжалване, а смъртните се изпълняват веднага.[2]
Около 200 от осъдените на смърт са убити още преди процесите да се проведат.[2]
Масовото изпълнение е в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. в гробищата на София. Ямите са изкопани предварително; осъдените слизат до тях на малки групи. Сред разстреляните са тримата регенти - княз Кирил Преславски, Богдан Филов и генерал Никола Михов - двама бивши министър-председатели, двайсет и двама министри, осем царски съветници, шейсет и седем депутати и четирийсет и седем генерали и полковници.[2]
Имената на онези от тях, за които има източник, стоят в регистъра на знаковите убийства.
Дневникът от 15 декември 1945 г. описва подредбата на залата. Отляво сядат представителите на парламентарната група на Народния съюз „Звено“, до тях - Земеделският народен съюз, в центъра - Българската работническа партия (комунисти), а вдясно - социалдемократическата и Радикалната партия.[3]
В 14 ч. и 45 м. в централната ложа влизат пълномощният министър на СССР Кирсанов и заместник-председателят на Съюзната контролна комисия в България генерал-полковник Бирюзов. В 15 ч. в залата влиза народният представител Георги Димитров - посрещнат със ставане на крака и продължителни ръкопляскания.[3]
Пред входа е строена почетна рота юнкери от Военното училище, а на десния фланг - висшите офицери от софийския гарнизон.[3]
Временният председател Йордан Пекарев открива с обръщение, което казва каква е залата: „Г-н министър-председателю! Г-да народни министри и другари отечественофронтовски народни представители!“ - и добавя, че всички трябва да се въодушевяват от мисълта, „че сме преди всичко отечественофронтовци“.[3]
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 6 неща за 2,2 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета · съставът на министрите