Кабинет на специалисти с мандат на ДПС и подкрепа от БСП. Преживява шест вота на недоверие - най-много от всички правителства след 1990 г. - и е единственото, което иска вот на доверие и го печели.
Встъпва
30 декември 1992 г.
Напуска
17 октомври 1994 г.
Дни на власт
656
Как приключва
оставка
Вид
редовно
Коалиция
ДПС, БСП
Президент
Желю Желев
Избран с
124 „за“ от 149 гласували
Проверка
два независими органа
Кабинетът с чужд мандат
След като правителството на Филип Димитров губи вота на доверие, мандатът не се връща при победителя от изборите. На 30 декември 1992 г. кабинет съставя Движението за права и свободи, с подкрепата на социалистите, а начело застава проф. Любен Беров - икономически съветник на президента Желев.[1]
Политическите му противници го наричат „сламеният човек“ - определение, което остава.[1]
Къде е този кабинет в кривата
Линията е от 1990 г. до днес. Светлото поле и оранжевите точки са годините на този кабинет. Посочи точка, за да видиш годината, стойността и кой е бил на власт.
Инфлация по индекса на потребителските цени91,3 → 96,1 %
Брутен вътрешен продукт на глава от населението12 960 → 13 149 межд. $
Растеж на брутния вътрешен продукт-7,3 → 1,8 %
Безработица15,3 → 12,8 %
Преки чуждестранни инвестиции0,48 → 1,09 % от БВП
Население8 540 164 → 8 443 591 души
Нетна миграция-120 552 → -20 984 души
Очаквана продължителност на живота71,5 → 71,2 години
Детска смъртност15,3 → 15,4 на 1000
Умишлени убийства5,4 → 5,8 на 100 000
Разходи за образование5,3 → 4,2 % от БВП
Висше образованиенепълна серия
Магистрали в експлоатация273 → 276 километри
Достъп до интернетнепълна серия
Емисии на въглероден диоксид7,26 → 7,11 тона/човек
Какво свърши
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
1992Съставя се кабинет с мандата на ДПС[1]На 30 декември 1992 г. Начело застава проф. Любен Беров, дотогава икономически съветник на президента Желю Желев. Правителството е съставено от Движението за права и свободи с подкрепата на Българската социалистическа партия.
1993Подписано е Европейско споразумение за асоцииране с Европейските общности.Споразумението отваря пазарите постепенно и обвързва България със срокове за сближаване на законодателството. То не е членство и не дава право на глас, но от него нататък законите се пишат с оглед на европейските правила.
1993Народното събрание приема Закона за данък върху добавената стойност. Ставката е 18 на сто. Законът влиза в сила от 1 април 1994 г. - половин година след приемането и при следващия кабинет.[2]Данъкът се мести от оборота върху добавената стойност: облага се разликата на всеки етап, а платеният на предния етап данък се приспада. Това въвежда данъчен кредит, регистрация по оборот и фактура като носител на правото на приспадане - тоест изисква счетоводна следа за всяка сделка по веригата.
1994Управлява при воден режим в столицата[3]София е на режим на водата. Решението за деривацията Джерман-Скакавица, която да реши проблема, се изпълнява при следващите кабинети и минава през протести.
1994Пуска 3 км магистрала[4]В началото на мандата дължината на магистралите е 273 км, в края - 276 км. Разликата не значи, че всичко е започнато от този кабинет: магистралата се строи през няколко правителства. Значи, че при него е пуснато движението по толкова километра.
1994Присъединяване към „Партньорство за мир“ на НАТО.„Партньорство за мир“ не е членство и не дава гаранция за защита. То въвежда съвместни учения и започва привеждането на въоръжените сили към стандартите на организацията.
1994Въвежда данък върху добавената стойност[5]От 1 април 1994 г. ДДС заменя досегашния данък върху оборота и става основният косвен данък в страната - същият, който днес плащаме във всяка сметка. Министър на финансите е Стоян Александров.
1994Иска вот на доверие и го печели[6]На 26 май 1994 г., по програмата за основните правителствени намерения до септември 1994 г. Тайно гласуване: 221 гласували, 125 за доверие, 95 против, 1 празен плик. Това е единственият поискан и приет вот на доверие в целия регистър.
1994Подава оставка[1]На 17 октомври 1994 г. Властта поема служебният кабинет на Ренета Инджова.
Кризи
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Кризата минава през няколко кабинета и НЕ се приписва на никой от тях - нито като вина, нито като заслуга. Ролята казва само кога. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Изчерпването на валутните резерви и невъзможността да се обслужва външният дълг.
1
-
Историите
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Шест вота на недоверие и един на доверие
Синята парламентарна група прави шест опита да свали правителството. Всичките падат. Гласуванията са тайни, с бюлетини, и протоколите на комисията са в стенограмите:[8]
27 май 1993 г. - срещу самия министър-председател: 216 гласували, 76 за, 140 против. 22 юли 1993 г.: 228 гласували, 81 за, 147 против. 29 юли 1993 г.: 221 гласували, 80 за, 141 против. 18 ноември 1993 г.: 215 гласували, 83 за, 130 против. 9 февруари 1994 г., по предложение на СДС от 28 януари „относно изпълнението на задълженията му по опазване на обществения ред и сигурността на гражданите“: 228 гласували, 89 за, 135 против. 19 май 1994 г., пак срещу министър-председателя лично: гласуват само 122 души, 96 за, 25 против.
Последното число заслужава внимание: 96 „за“ при 25 „против“ изглежда като победа на вносителите, но вотът пада. За приемане са нужни повече от половината от ВСИЧКИ народни представители, тоест 121 от 240, а не мнозинство от гласувалите. При 122 гласували останалите просто не влизат в залата.
Седмица по-късно правителството обръща играта: на 26 май 1994 г. само иска вот на доверие по програмата си и го печели с 125 срещу 95. Това е единственият приет вот на доверие в регистъра - и обратното на случая с Филип Димитров, който губи същия вид вот.[9]
Сенките около кабинета
Управлението се помни и с упрека, че зад него стоят възникващите икономически групировки. В печата то се определя като „кабинетът Мултигруп“ - по името на корпорация, за която се твърди, че по това време израства в империя.[1]
Тук това е записано като ОЦЕНКА, изказана в медиите, а не като установен факт. Сайтът не приписва вина без документ; какво е доказано по съдебен ред за този период, предстои да се провери и добави отделно.
ДДС: данъкът, който плащаме всеки ден
От 1 април 1994 г. в страната влиза данък върху добавената стойност. Той заменя данъка върху оборота и става основният косвен данък - онзи, който стои във всяка касова бележка и до днес.[5]
Министър на финансите в този кабинет е Стоян Александров.[5]
Числата в таблица
Стойност в началото и в края на мандата, и накъде се е движила. Стрелката показва само посоката; дали е добре, или зле, зависи от показателя. Последната колона е дванадесет месеца след края - показателите реагират със закъснение и промяната при един кабинет не е доказателство, че той я е причинил.
Показател
1992
1994
Промяна
1995
Инфлация по индекса на потребителските цени %
91,3
96,1
▲ +4,8
62,1
Брутен вътрешен продукт на глава от населението межд. $
12 960
13 149
▲ +189
13 591
Растеж на брутния вътрешен продукт %
-7,3
1,8
▲ +9,1
2,9
Безработица %
15,3
12,8
▼ -2,5
11,1
Преки чуждестранни инвестиции % от БВП
0,48
1,09
▲ +0,60
0,48
Население души
8 540 164
8 443 591
▼ -96 573
8 406 067
Нетна миграция души
-120 552
-20 984
▲ +99 568
-22 020
Очаквана продължителност на живота години
71,5
71,2
▼ -0,3
71,1
Детска смъртност на 1000
15,3
15,4
▲ +0,1
15,5
Умишлени убийства на 100 000
5,4
5,8
▲ +0,4
5,9
Разходи за образование % от БВП
5,3
4,2
▼ -1,1
2,4
Висше образование %
15,0
-
-
-
Магистрали в експлоатация километри
273
276
▲ +3
277
Достъп до интернет %
-
0,0
-
0,1
Емисии на въглероден диоксид тона/човек
7,26
7,11
▼ -0,15
7,30
Вотове на доверие и недоверие
искано недоверие6приети0искано доверие1
27 май 1993 г.отхвърлен · вот на недоверие на министър-председателяза 76 · против 140 · въздържали се 0 · гласували 216 · за приемане са нужни 121 от 240[10]
22 юли 1993 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинетаза 81 · против 147 · въздържали се 0 · гласували 228 · за приемане са нужни 121 от 240[11]
29 юли 1993 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинетаза 80 · против 141 · въздържали се 0 · гласували 221 · за приемане са нужни 121 от 240[12]
18 ноември 1993 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинетаза 83 · против 130 · въздържали се 1 · гласували 215 · за приемане са нужни 121 от 240[13]
9 февруари 1994 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинета · относно изпълнението на задълженията му по опазване на обществения ред и сигурността на гражданите, внесено от Парламентарната група на СДС на 28 януариза 89 · против 135 · въздържали се 3 · гласували 228 · за приемане са нужни 121 от 240[14]
19 май 1994 г.отхвърлен · вот на недоверие на министър-председателяза 96 · против 25 · въздържали се 1 · гласували 122 · за приемане са нужни 121 от 240[15]
26 май 1994 г.приет · вот на доверие, поискан от правителствотоза 125 · против 95 · въздържали се 1 · гласували 221 · за приемане са нужни 121 от 240[16]
Стенограма на Тридесет и шестото Народно събрание, заседание от 26 май 1994 г., протокол на Комисията за произвеждане на тайно гласуване ↩
Българска дългова криза (1987 - 1994) - отправна точка ↩
Стенограми на Тридесет и шестото Народно събрание, заседанията от 27 май, 22 и 29 юли и 18 ноември 1993 г. и от 9 февруари и 19 май 1994 г. ↩
Стенограма от 26 май 1994 г. · регистърът на вотовете в базата на сайта ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1993-05-27 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1993-07-22 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1993-07-29 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1993-11-18 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1994-02-09 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1994-05-19 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1994-05-26 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Държавен вестник, бр. 1 от 5 януари 1993 г. - „Решение за избиране на Министерски съвет“ по чл. 84, т. 6 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията, прието от 36-о Народно събрание на 30 декември 1992 г. · в същия брой: „Решение за избиране на министър-председател“ по чл. 99, ал. 4, от същия ден ↩
Какво още не е въведеноплътност: 9 неща за 1,8 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г.