1879 - днес · четири държави
Знакови убийства
Убити политици, стопански дейци, магистрати, журналисти и хора, свързвани от източниците с организираната престъпност - по време, с кабинета, който управлява тогава.
Колко при всеки кабинет
Числото е толкова, колкото са набавените източници - не толкова, колкото са били. Кабинет без число тук значи, че за времето му няма въведен запис, а не че убийства не е имало.
Жертвите на комунистическия режим
Поименните записи в таблицата по-горе са единици - толкова, колкото са набавените имена. Ето какъв е редът на числата. Където източниците дават диапазон, едро стои високата стойност, а границите - под нея.
до 26 000Убити без съд и присъда[3]септември - декември 1944 г. · оценки от 20 000Оценките за ликвидираните без съд и присъда веднага след 9 септември 1944 г. се движат между 20 000 и 26 000 души, включително изчезналите.
2 730Смъртни присъди на Народния съд[7]декември 1944 - април 1945 г.Осъдени на смърт са 2 730 души; присъдите не подлежат на обжалване и смъртните са изпълнени веднага. Народният съд издава общо 9 550 присъди в 135 процеса. Около 200 от осъдените на смърт са избити още преди процесите. По брой смъртни присъди след Втората световна война България е на първо място в Източна Европа.
7 526Имена на Мемориалната стена пред НДК[3]целият периодНа стената пред Националния дворец на културата в София са изписани имената на 7 526 доказано убити българи. Това е броят на установените поименно, не на всички убити.
над 300 000Пряко засегнати от режима[25]1944 - 1989 г.Когато към убитите се прибавят загиналите в лагерите, изчезналите и хората, лишени от имот, професия и право на нормален живот, чуждестранни изследователи и обзорни трудове оценяват пряко засегнатите на между 100 000 и над 300 000 души. Изчислението стъпва на „Черната книга на комунизма“ и на изследвания, цитирани от Дойче Веле и Balkan Insight.
По години
Цветният ред казва кой управлява оттам нататък. Където източникът дава само месец, стои месец.
1895
Стефан Стамболов
политикнеразкрито
3 юли 1895 г. (стар стил) · София, центърът
Нападнат вечерта на 3 юли 1895 г. (стар стил; 15 юли по нов) в центъра на София, малко след като напуска Съюзния клуб. Умира три дни по-късно, на 6 юли (18 юли по нов стил).[1]
Кой еМинистър-председател от 1887 до 1894 г. По това време е извън властта - кабинетът се води от Константин Стоилов.
1907
Димитър Петков
политикс изход
26 февруари 1907 г. (стар стил) · София
Застрелян около 17 часа. Народното събрание научава на другия ден от подпредседателя си и почита паметта му прав.[2]
Кой еДействащ министър-председател и министър на вътрешните работи.
Извършителят Александър Петров е осъден на смърт през юни 1907 г. и обесен; присъдата е утвърдена от княз Фердинанд I. За посочваните подбудители присъда не се посочва.
1944септември - декември 1944 г.
Убити без съд и присъда
без имена
комунистически режим
до 26 000души
Оценките за ликвидираните без съд и присъда веднага след 9 септември 1944 г. се движат между 20 000 и 26 000 души, включително изчезналите.[3]
1944
Данаил Крапчев
журналистс изход
10 септември 1944 г. · Горна Джумая, днес Благоевград · убит без съд
комунистически режим
Бит в килията си в затвора в Горна Джумая, днешен Благоевград, и убит на 10 септември 1944 г. - ден след Деветосептемврийския преврат.[4]
Кой еЖурналист и издател, създател на вестник „Зора“.
Няма съдебен процес срещу извършителите. Убит е без съд.
1944
ген. Атанас Стефанов
военен
12 септември 1944 г. · Луковит · убит без съд
комунистически режим
Убит без съд и присъда на път за Плевен.[5]
Кой еГенерал-лейтенант, командир на Четвърта българска армия.
1944
Райко Алексиев
журналист
18 ноември 1944 г. · София · убит без съд
комунистически режим
Издъхва след побой в милицията. Според източниците поводът са карикатурите му на Сталин.[6]
Кой еХудожник, карикатурист и фейлетонист. Издател на вестник „Щурец“.
1944декември 1944 - април 1945 г.
Осъдени на смърт от Народния съд
без имена
комунистически режим
2 730души
Осъдени на смърт са 2 730 души; присъдите не подлежат на обжалване и смъртните са изпълнени веднага. Народният съд издава общо 9 550 присъди в 135 процеса. Около 200 от осъдените на смърт са избити още преди процесите. По брой смъртни присъди след Втората световна война България е на първо място в Източна Европа.[7]
1945
княз Кирил Преславски
политикс изход
1 февруари 1945 г. · София, край Софийските централни гробища · разстрел по присъда на Народния съд
комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари.
Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт.
Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еБрат на цар Борис III. Регент на България от 1943 до 1944 г.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.
1945
Богдан Филов
политикс изход
1 февруари 1945 г. · София, край Софийските централни гробища · разстрел по присъда на Народния съд
комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари.
Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт.
Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еМинистър-председател от 1940 до 1943 г., след това регент. Археолог.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.разгърнато ↓
1945
ген. Никола Михов
воененс изход
1 февруари 1945 г. · София, край Софийските централни гробища · разстрел по присъда на Народния съд
комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари.
Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт.
Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еГенерал. Третият регент на България.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.
1945
Добри Божилов
политикс изход
1 февруари 1945 г. · София, край Софийските централни гробища · разстрел по присъда на Народния съд
комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари.
Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт.
Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еМинистър-председател от 1943 до 1944 г.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.
1945
Иван Багрянов
политикс изход
1 февруари 1945 г. · София, край Софийските централни гробища · разстрел по присъда на Народния съд
комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари.
Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт.
Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еМинистър-председател от юни до септември 1944 г.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.
1945
Петър Габровски
политикс изход
1 февруари 1945 г. · София, край Софийските централни гробища · разстрел по присъда на Народния съд
комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари.
Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт.
Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[9]
Кой еМинистър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Богдан Филов. Сред 22-мата министри, осъдени на смърт от Народния съд.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.
1947
Никола Петков
политикс изход
23 септември 1947 г. · София, Централния софийски затвор · обесване по присъда
комунистически режим
Обесен около 15 минути след полунощ на 23 септември 1947 г., по смъртна присъда, произнесена седмици по-рано.[10]
Кой еЛидер на БЗНС и на парламентарната опозиция. Участва в Отечествения фронт, после се противопоставя на съветизацията.
Осъден на смърт чрез обесване на 16 август 1947 г. по Наредбата-закон за защита на народната власт; присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.
1948
митрополит Борис Неврокопски
духовникс изход
8 ноември 1948 г. · село Коларово, Петричко · убийство
комунистически режим
Убит на 8 ноември 1948 г., след като е отслужил литургия за освещаването на храм в село Коларово.[11]
Кой еНеврокопски митрополит. Противопоставя се на атеистичната политика на властта.
Извършителят е установен: лишеният от сан свещеник Илия Стаменов. Изходът на делото срещу него не е набавен по документ.
1949
Кръстьо Пастухов
политик
25 август 1949 г. · Сливенския затвор · убит в затвора
комунистически режим
Удушен в килията си от криминален затворник.[12]
Кой еЕдин от лидерите на социалдемократите (широки социалисти). Бивш министър.
1952
епископ Евгений Босилков
духовникс изход
11 ноември 1952 г. · София, двора на Централния софийски затвор · разстрел по присъда
комунистически режим
Разстрелян в 22 и 30 в двора на Софийския централен затвор, заедно с още трима католически духовници.[13]
Кой еКатолически епископ на Никополската епархия. Обявен за блажен от папа Йоан Павел II.
Осъден на смърт по политически процес; присъдата е изпълнена на 11 ноември 1952 г. Обявен за блажен от Католическата църква на 15 март 1998 г.
1962
ген. Иван Вълков
военен
20 април 1962 г. · затвора в Стара Загора · смърт в затвора
комунистически режим
Умира в затвора, осъден от Народния съд. Минава и през лагера Белене.[14]
Кой еГенерал от пехотата. Бивш министър на войната.
1978
Георги Марков
журналистнеразкрито
7 септември 1978 г. · Лондон · убийство от Държавна сигурност
комунистически режим
Убоден в дясното бедро на моста Ватерло в Лондон следобед на 7 септември 1978 г. Умира четири дни по-късно, на 11 септември, на 49 години.[15]
Кой еПисател и журналист. Емигрира през 1969 г. Води предавания за Би Би Си, Дойче веле и Радио „Свободна Европа“, където чете задочните си репортажи за България.
разгърнато ↓
1995
Васил Илиев
свързван с организираната престъпност
25 април 1995 г. · София, пред ресторант „Мираж“ в кв. „Гоце Делчев“
Застрелян пред ресторанта.[16]
Кой еБивш състезател по борба. Създател на ВИС - силова групировка, прикрита като застрахователно дружество, свързвана с рекет, изнудване и кражби на автомобили.
разгърнато ↓
1996
Андрей Луканов
политикнеразкрито
2 октомври 1996 г. · София
Застрелян сутринта пред дома си. Същия ден Народното събрание приема декларация по повод убийството - единодушно.[17]
Кой еЧлен на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия, министър на външноикономическите връзки и два пъти министър-председател през 1990 г. Един от водещите участници в свалянето на Тодор Живков през ноември 1989 г.
разгърнато ↓
1998
Иво Карамански
свързван с организираната престъпностс изход
20 декември 1998 г. · София
Застрелян с два куршума във вила в Симеоново, София.[18]
Кой еНаричан „Кръстника“. Бивш състезател по кану-каяк, след 1989 г. е сред основните фигури на престъпните групировки; осъждан преди 1989 г. за фалшификация на банкноти и вещно укривателство.
Да. Убиецът Стефан Въжарски, на 33 години, е осъден на доживотен затвор.разгърнато ↓
2001
Пантю Пантев - Поли Пантев
свързван с организираната престъпностнеразкрито
9 март 2001 г. · остров Аруба, хотел „Сонеста“
Застрелян в хотела. Свободна Европа отбелязва, че престъплението не е разкрито.[16]
Кой еСвързван от източниците със СИК. Работи в МВР до 1992 г., след това е близък до Васил Илиев, а по-късно минава към кръга на СИК; държи около девет дружества с търговска и строителна дейност.
разгърнато ↓
2002
Христомира Атанасова
не е определен
септември 2002 г. · София, зад сградата на Министерството на вътрешните работи
Загива при взрив на 1 септември 2002 г. в София, зад сградата на Министерството на вътрешните работи. Обстоятелствата на взрива не са набавени по документ.[19]
Кой еЗа нея не са набавени сведения освен името. Записът идва от изброяване на убийства, направено от народен представител в пленарната зала на 4 април 2003 г. Какво е работила и защо е станала жертва не е установено.
2002
Николай Колев
магистратнеразкрито
28 декември 2002 г. · София, близо до дома му · застрелян
Застрелян с осем куршума пред дома си в София. Извършителите не са установени.[19]
Кой еПрокурор от Върховната касационна прокуратура.
разгърнато ↓
2003
Тодор Матов
спортен деец
30 януари 2003 г. · София, Студентски град
Застрелян при престрелка. Според тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов е убит по погрешка: стреляно е по автомобила на Янчо Костадинов, шеф на съдийската колегия към Българската федерация по борба, в който Матов се качва случайно.[19]
Кой еМеждународен съдия по борба.
2003
Илия Павлов
свързван с организираната престъпностнеразкрито
7 март 2003 г. · София, пред офиса на „Мултигруп“ на бул. „Г. М. Димитров“
Застрелян от снайперист пред офиса на „Мултигруп“ в София.[19]
Кой еБивш състезател по борба, републикански шампион за юноши. Основател и собственик на „Мултигруп“ - най-голямата стопанска група в страната през деветдесетте, а произходът на богатството ѝ остава неизяснен.
разгърнато ↓
2003
Филип Найденов - Фатик
свързван с организираната престъпност
19 август 2003 г. · София, кръстовището на бул. „България“ и „Гоце Делчев“
Убит след стрелба около 11,30 ч. Шофьорът му Румен Желязков е ранен.[16]
Кой еСпоред БТА свързан с наркотрафика. Син на оръжейния търговец Шабан Фатик. Свободна Европа го посочва сред ръководните фигури на ВИС-2.
2003
Румен Маринов - Нарциса
свързван с организираната престъпностнеразкрито
27 ноември 2003 г. · София, кв. „Хладилника“
Застрелян около 3,15 ч. през нощта пред блок в квартал „Хладилника“ в София.[20]
Кой еБивш състезател по борба. Един от основателите на ВИС и основен съдружник на Васил Илиев след 1991 г., по-късно във ВАИ Холдинг.
разгърнато ↓
2003
Константин Димитров - Самоковеца
свързван с организираната престъпностс изход
6 декември 2003 г. · Амстердам, площад „Дам“
Застрелян с два изстрела в главата на площад „Дам“ в Амстердам, на излизане от бижутериен магазин. Придружаващата го жена е ранена от рикоширал куршум.[21]
Кой еСвободна Европа го посочва сред водещите фигури на ВИС-2.
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ Е ОСЪДЕН, ПОРЪЧИТЕЛЯТ - НЕ. Стрелецът Ервин Векер е задържан в Амстердам малко след изстрелите и осъден на 9 юни 2004 г. на петнайсет години затвор. Освободен е на 22 май 2014 г. с петгодишен изпитателен срок. Кой е поръчал убийството, не е установено с акт.разгърнато ↓
2004
Стоил Славов
стопански деец
19 януари 2004 г. · София, бул. „Джеймс Баучър“ 87
Взрив в асансьора на сградата. Загиват Славов, тримата му охранители Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов и още един пътуващ в асансьора гражданин.[16]
Кой еСъдружник в „Интерпетролеум енд партнърс“.
2004
Милчо Бонев - Бай Миле
свързван с организираната престъпност
30 юли 2004 г. · София, ресторант-градина „Славия“, ул. „Коломан“ 1
При стрелбата загиват шестима души, а двама са тежко ранени.[16]
Кой еСъсобственик в „Интергруп енд партнърс“ АД.
2005
Антон Милтенов - Клюна
свързван с организираната престъпност
30 юли 2005 г. · София, сладоледената къща „Джимис“ на ул. „Ангел Кънчев“
Тройно убийство привечер в центъра на София. Заедно с него загиват Иван Тодоров - Призрака, на 35 години, и трети мъж, чието име източниците дават различно: „Милен Върбанов-Цайко“, на 28 години, по хрониката на БТА, и „Николай Добрев - Цайса“ по Свободна Европа. Свободна Европа отбелязва, че Клюна е седял без охрана.[16]
Кой еНа 32 години. По данни на БТА е регистриран в МВР за търговия с наркотици и кражби. Публикации го определят като наследник на Константин Димитров - Самоковеца.
2005
Георги Илиев
свързван с организираната престъпност
25 август 2005 г. · Слънчев бряг, нощен клуб „Буда Бар“
Застрелян от снайперист пред десетки свидетели.[22]
Кой еРъководи ВИС-2 след убийството на брат си Васил Илиев. Собственик на футболния клуб „Локомотив“ Пловдив.
2005
Емил Кюлев
стопански деецнеразкрито
26 октомври 2005 г. · София, кръстовището на булевардите „България“ и „Димитър Несторов“
Прострелян в 9,15 ч. в автомобила си. Два часа по-късно съобщението се чете в пленарната зала, а Иван Костов иска заседанието да се прекъсне и министърът на вътрешните работи да дойде да обясни.[23]
Кой еБанкер. Основава „Туристбанк“ (1989) и участва в учредяването на Българо-руската инвестиционна банка (1994). Собственик на „Росексимбанк“, по-късно „ДЗИ Банк“, и на застрахователното дружество ДЗИ.
разгърнато ↓
2006
Иван Тодоров - Доктора
свързван с организираната престъпностнеразкрито
22 февруари 2006 г. · София, ул. „Червена стена“, кв. „Лозенец“
Убит с 13 куршума в автомобила си. Три години по-рано, на 18 април 2003 г., автомобилът му е взривен на бул. „Цариградско шосе“; тогава той оцелява, а загива охранителят му. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов подава оставка, но министър-председателят не я приема.[22]
Кой еСвободна Европа го определя като едър контрабандист.
2023
Красимир Каменов - Къро
свързван с организираната престъпност
май 2023 г. · Република Южна Африка, в дома му
Убит в дома си. Източникът дава само месец.[24]
Кой еИздирван с червена бюлетина на Интерпол.
2023
Алексей Петров - Трактора
свързван с организираната престъпностнеразкрито
16 август 2023 г. · София, край квартал Драгалевци, пътека във Витоша
Застрелян на пътека в планината над София. Придружаващата го жена е ранена.[22]
Кой еБивш служител на специализираните полицейски части и на контраразузнаването, по-късно застраховател и съветник в Държавна агенция „Национална сигурност“. Подсъдим по делото „Октопод“ - обвинението е за ръководене на организирана престъпна група - и оправдан по него. Осъдителна присъда срещу него няма.
разгърнато ↓
Разгърнато
записите, за които има повече от ред в таблица
Богдан Филов
1 февруари 1945 г. · София, край Софийските централни гробища
Кой е осъденият
Богдан Филов е археолог и професор, министър-председател от 15 февруари 1940 г. до 14 септември 1943 г. След смъртта на цар Борис III става един от тримата регенти на малолетния Симеон II.[26]
При неговото управление Народното събрание приема Закона за защита на нацията и България се присъединява към Тристранния пакт. И двете са отделни записи на сайта.[27]
Народният съд
Първи състав на Народния съд съди регентите, министрите от кабинетите на Филов, Божилов, Багрянов и Муравиев и царските съветници. Основанието е наредбата-закон от 6 октомври 1944 г., която влиза в сила в деня на обнародването си и съди дела отпреди това.[28]
Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г. Същата нощ - срещу 2 февруари - са изпълнени край Софийските централни гробища. Заедно с Филов са разстреляни регентът княз Кирил Преславски, генерал Никола Михов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Петър Габровски.[26]
Отмяната, петдесет и една години по-късно
С Решение № 172 от 26 август 1996 г. Върховният съд отменя изцяло присъдата на Първи състав. Съставът е Мелкон Мелконян като председател, с членове Марин Чернев и Пламен Томов.[29]
Няколко месеца по-рано, с Решение № 243 от 12 април 1996 г., е отменена и присъдата на Втори състав; с него са оневинени 124 от 126 осъдени лица.[26]
Какво казва отмяната и какво не
Отмяната на присъда не е присъда за противното. Тя установява, че осъждането не е било законно - не че осъденият е бил или не е бил отговорен за онова, в което е обвинен.[29]
Тази граница се пази дословно тук, защото и двете ѝ страни се използват политически. Сайтът записва два факта: имало е смъртна присъда, изпълнена на 1 февруари 1945 г., и тя е отменена на 26 август 1996 г.[30]
↑ обратно в таблицата
Георги Марков
7 септември 1978 г. · Лондон
Нападението
Следобед на 7 септември 1978 г. Марков чака автобус на моста Ватерло в Лондон. Усеща убождане, обръща се и вижда отдалечаващ се човек, който взема такси. По описанието на самия него става дума за наглед незначителен сблъсък със случаен минувач. Оръжието вероятно е замаскирано като чадър - оттам идва изразът „български чадър“.[31]
Марков се разболява същата вечер и умира на 11 септември 1978 г., четири дни след нападението, на 49 години.[31]
Какво откриват при аутопсията
В тялото е намерена сачма с диаметър 1,70 мм от сплав на 90 на сто платина и 10 на сто иридий. В нея има кухина от 0,2 милиграма, свързана с повърхността чрез два канала с диаметър 0,35 мм.[31]
Отровата е определена като рицин. Определянето е по косвени доказателства - самото вещество не е открито директно в тялото.[31]
Десет дни по-рано в Париж
Подобно покушение е извършено срещу Владимир Костов в Париж около десет дни преди нападението над Марков. Костов оцелява, защото запечатващото вещество на сачмата е повредено и отровата не се освобождава напълно. При анализа на неговата сачма се установяват следи от рицин - това е и доказателството кое вещество е използвано.[31]
Разследването в България
През януари 1990 г. служители на Държавна сигурност унищожават досието, водено под псевдоним „Скитник“. Следите на второ досие от десет тома на Първо главно управление също се губят.[31]
През 1992 г. генерал Стоян Савов се самоубива преди делото. Генерал Владимир Тодоров е осъден на 14 месеца затвор - но за унищожаването на досието, не за убийството.[31]
Българското следствие е прекратено през 2013 г. поради изтичане на давността. Нито поръчителят, нито прекият извършител са обвинени.[31]
↑ обратно в таблицата
Васил Илиев
25 април 1995 г. · София, пред ресторант „Мираж“ в кв. „Гоце Делчев“
Кой е Васил Илиев
Бивш състезател по борба. През 1991 г. заедно с брат си Георги Илиев създава ВИС, а през 1992 г. я регистрира като дружество с капитал 50 000 лв. След отнемането на лиценза през 1994 г. структурата продължава като „ВИС-2“.
Публикациите и институциите описват ВИС като силова групировка, прикрита като застрахователно дружество: основните ѝ дейности са рекет и изнудване под формата на „охрана на обекти“, както и кражби на автомобили. Възходът ѝ идва по времето на ембаргото срещу Югославия, когато превозва гориво през граница.
Осъдителна присъда срещу него няма - убит е, преди делата да стигнат до съд.
↑ обратно в таблицата
Андрей Луканов
2 октомври 1996 г. · София
Кой е Андрей Луканов
Член на Политбюро на ЦК на БКП и на Президиума на ЦК. В държавата минава през целия външноикономически блок: заместник-министър на външната търговия (1972-1973), първи заместник-министър (1973-1976), заместник-председател на Министерския съвет (1976-1986), първи заместник-председател (1986-1987) и министър на външноикономическите връзки (1987-1989).
Един от водещите участници в свалянето на Тодор Живков на пленума на ЦК на БКП през ноември 1989 г. Министър-председател на две правителства през 1990 г. - от 8 февруари до 21 септември и от 22 ноември до 20 декември.
След това е сочен за водач на дясното крило в БСП, което настоява за преход към пазарна икономика. Към момента на убийството не заема държавен пост; между 1995 г. и юли 1996 г. е в управителния съвет на българо-руското дружество „Топенерджи“.
↑ обратно в таблицата
Иво Карамански
20 декември 1998 г. · София
Кой е Иво Карамански
Републикански шампион по кану-каяк през 1981 г., изгонен от националния отбор през 1984 г. по дисциплинарни причини. След 1989 г. е сред основните фигури на престъпните групировки и е наричан „Кръстника“.
Осъждан е преди 1989 г. - за фалшифициране на банкноти през 1986 г. и за вещно укривателство през 1987 г., а през 1990 г. е арестуван за участие в организиран трафик на откраднати автомобили в Чехословакия.
През деветдесетте години притежава над двайсет дружества, групирани около „Корона“ - застраховане, рибовъдство, производство на консерви.
↑ обратно в таблицата
Пантю Пантев - Поли Пантев
9 март 2001 г. · остров Аруба, хотел „Сонеста“
Кой е Поли Пантев
Пантю Пантев, наричан Поли. Работи в Министерството на вътрешните работи до 1992 г. Близък е до Васил Илиев, а след като част от кръга около ВИС се отделя и създава свое застрахователно дружество, минава към тях. Към смъртта си е на 39 години и държи около девет дружества с търговска и строителна дейност.
Убит е с четири изстрела в главата на 9 март 2001 г. във фоайето на хотел в Ораниестад на остров Аруба. Една от версиите свързва убийството с преминаването му към друг кръг, но тя не е потвърдена - случаят остава неразкрит.
↑ обратно в таблицата
Николай Колев
28 декември 2002 г. · София, близо до дома му
Осем куршума
На 28 декември 2002 г. Николай Колев е застрелян с осем куршума пред дома си в София. Той е прокурор от Върховната касационна прокуратура.[32]
Какво предхожда
Колев е освободен от длъжност през януари 2001 г., а през юни същата година е задържан по обвинение, свързано с наркотици. През 2001 и 2002 г. заявява публично, че се страхува за живота си. Той води собствена проверка срещу тогавашния главен прокурор.[32]
Съдът в Страсбург
Съпругата, дъщерята и синът на Колев поддържат жалба пред Европейския съд по правата на човека. С решение от 5 ноември 2009 г. по делото Kolevi v. Bulgaria съдът приема, че разследването не е било нито независимо, нито ефективно.[33]
Решението посочва и структурен проблем отвъд конкретния случай: устройството на българската прокуратура прави невъзможно разследване срещу действащ главен прокурор. По изпълнението на това решение Комитетът на министрите на Съвета на Европа следи и до днес.[33]
Днес
Убийството остава неразкрито. Семейството по-късно печели дело срещу прокуратурата за забавеното и неефективно разследване.[34]
↑ обратно в таблицата
Илия Павлов
7 март 2003 г. · София, пред офиса на „Мултигруп“ на бул. „Г. М. Димитров“
Кой е Илия Павлов
Илия Павлов Найденов учи в Спортното училище в София и става републикански шампион по борба за юноши. Завършва Висшия институт за физическо възпитание и спорт, следва задочно журналистика в Софийския университет.
Основава и ръководи „Мултигруп“. През 2001 г. заедно с Емил Кюлев и Васил Божков учредява „Бизнес клуб Възраждане“. Осъдителна присъда срещу него няма; пътищата на забогатяването му се описват като неизяснени.
↑ обратно в таблицата
Румен Маринов - Нарциса
27 ноември 2003 г. · София, кв. „Хладилника“
Кой е Румен Маринов
Прозвището му е Нарциса. Един от основателите на застрахователната структура ВИС и основен съдружник на Васил Илиев след 1991 г. По-късно е във ВАИ Холдинг и има три общи дружества с Георги Илиев - „Дерби-94“, „Рик-Г“ и „Диамант клуб“.
Разпитван е многократно от полицията за спекула, хазарт и финансови измами. Обвинение и присъда срещу него няма.
↑ обратно в таблицата
Константин Димитров - Самоковеца
6 декември 2003 г. · Амстердам, площад „Дам“
Площад „Дам“
На 6 декември 2003 г. Константин Димитров е застрелян с два изстрела в главата на площад „Дам“ в Амстердам, докато излиза от бижутериен магазин. Придружаващата го жена е ранена в главата от рикоширал куршум.[35]
Хванат на място
Холандски служител, който го е следял след пристигането му в Амстердам, вижда стрелеца да бяга, забелязва къде изхвърля якето и оръжието си и го задържа в ресторант наблизо. Това е рядкост: при почти всички други записи в този регистър стрелецът изчезва.[35]
Присъдата и излизането
Стрелецът е Ервин Векер. Осъден е на 9 юни 2004 г. в Амстердам на петнайсет години затвор. Излиза на 22 май 2014 г. с петгодишен изпитателен срок и забрана да напуска Холандия; след изтичането му е окончателно свободен.[36]
И все пак случаят не е разкрит докрай
Осъден е изпълнителят. Кой е поръчал убийството, не е установено с акт нито в Холандия, нито в България.[35]
Разликата между изпълнител и поръчител се повтаря на всеки трети запис в този регистър. Тук тя се вижда най-ясно, защото изпълнителят е известен поименно и е излежал присъда - и въпреки това въпросът остава.[37]
↑ обратно в таблицата
Емил Кюлев
26 октомври 2005 г. · София, кръстовището на булевардите „България“ и „Димитър Несторов“
Кой е Емил Кюлев
Роден на 5 юни 1957 г. в София. Банкер и предприемач с дейност в застраховането, туризма и недвижимите имоти - негови са комплексите „Ривиера“ и „Слънчев ден“. Съветник на президента Георги Първанов.
През 2001 г. заедно с Илия Павлов и Васил Божков учредява „Бизнес клуб Възраждане“. В доклад на посланика на САЩ е определен като „пералня на пари“. Това е твърдение на дипломат, не съдебен акт: обвинение и присъда срещу него няма.
↑ обратно в таблицата
Алексей Петров - Трактора
16 август 2023 г. · София, край квартал Драгалевци, пътека във Витоша
На пътеката
На 16 август 2023 г. Алексей Петров е застрелян на пътека във Витоша над София. Придружаващата го жена също е простреляна и е тежко ранена.[38]
Петров е бизнесмен и бивш служител на Държавна агенция „Национална сигурност“.[39]
Четиримата задържани
Разследването е мащабно - разпитани са стотици свидетели. Задържани са четирима: търговец на оръжие, човек, свързван с контрабанда на автомати, лице от подземния свят и велосипедист.[40]
За нито един от тях не са намерени достатъчно доказателства за връзка с убийството и всички са освободени.[40]
Версиите
През следващите години в публикации се появяват различни версии за причината. Нито една от тях не е потвърдена от Министерството на вътрешните работи или от прокуратурата и затова тук не се възпроизвеждат като твърдения за факти.[40]
Трите покушения преди това
Убийството от 2023 г. не е първият опит. Преди него има три покушения. През март 1999 г. Петров е ранен в крака в ресторант в Драгалевци; тогава е съобщено, че куршумът е рикоширал.[41]
На 15 август 2002 г., малко преди единайсет вечерта, по него е стреляно от гората край спортен комплекс. Ранен е в гърдите и крака, а охранителят му - леко.[41]
На 29 октомври 2015 г. бронираният му автомобил е обстрелян с два гранатомета, докато пътува с шофьора си. За това покушение има осъден - присъдата е десет години затвор, а осъденият по-късно е освободен предсрочно.[42]
Четирите случая заедно очертават разликата, която този регистър се опитва да показва: за едно от тях има присъда, за другите три - не, включително за онова, което завършва със смърт.[37]
↑ обратно в таблицата
Източници
номерата в таблицата водят дотук
- „128 години от убийството на Стефан Стамболов“, Национален исторически музей ↩
- Стенограма на XIII Обикновено народно събрание, заседание от 27 февруари 1907 г. ↩
- „Жертвите на комунизма в България“, Свободна Европа ↩
- „Данаил Крапчев“ - отправна точка ↩
- „Забравеният герой - генерал Атанас Стефанов, убит без съд и присъда“, Pan.bg ↩
- „Убийството на Райко Алексиев“, електронен архив на НБУ ↩
- „Народният съд“: Обезглавяването на държавния, политическия и военен елит, Памет.БГ ↩
- Решение № 172 от 26 август 1996 г. - отменя изцяло присъдата на Първи състав на Народния съд срещу регентите, министрите от кабинетите на Филов, Божилов, Багрянов и Муравиев и царските съветници ↩
- XXV обикновено народно събрание, първо заседание, 24 февруари 1940 г. · дневникът изброява министрите с ресорите им ↩
- „Съдебният процес срещу водача на опозицията Никола Петков през 1947 г.“ ↩
- „Неврокопският митрополит Борис - съвестта на българската църква“, Българска православна църква ↩
- „Протестът срещу ареста на Кръстьо Пастухов - забравен подвиг на българските прависти“, Mediapool ↩
- „Епископ Евгений Босилков и още трима католически свещеници са разстреляни в нощта на 11 ноември 1952 г.“, БТА ↩
- „Генерал Вълков - от герой до престъпник“, Стандарт ↩
- „Георги Марков (писател)“ - обстоятелства на нападението, находките от аутопсията, случаят Костов и ходът на разследването ↩
- „Хроника на публични убийства и атентати у нас през последните 10 години“, Mediapool, 26 август 2005 г., по БТА ↩
- Стенограма на XXXVII Народно събрание, заседание от 3 октомври 1996 г. ↩
- „Иво Карамански“ - спортна биография, присъди отпреди 1989 г., дружествата около „Корона“ и осъждането на убиеца ↩
- Стенограма на XXXIX Народно събрание, заседание от 4 април 2003 г. · изброяване на убийства от народен представител при питане към правителството ↩
- „Румен Маринов“ - ролята му във ВИС и ВАИ Холдинг и неразкритото убийство от 27 ноември 2003 г. ↩
- „Константин Димитров - Самоковеца“ - отправна точка ↩
- „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“. Как изглеждаха групировките през 90-те, Свободна Европа, 23 август 2023 г. ↩
- Стенограма на XL Народно събрание, заседание от 26 октомври 2005 г. ↩
- „Кои са неразкритите знакови убийства от прехода и ще бъде ли пореден случаят с Алексей Петров?“, БНТ, 17 август 2023 г. ↩
- „Жертвите на комунизма: как в България оправдават палачите им“, Дойче Веле ↩
- Съдебна практика за отмяна на решенията на Народния съд, Нов български университет, https://ebox.nbu.bg/comunism/view_lesson2.php?id=5 ↩
- Собствените ни данни - регистърът на знаковите закони ↩
- Собствените ни данни - записът за наредбата-закон за Народния съд ↩
- Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд, състав: Мелкон Мелконян (председател), Марин Чернев и Пламен Томов; „Решение № 172 на Върховния съд“, Уикипедия - отправна точка, https://bg.wikipedia.org/wiki/Решение_№_172_на_Върховния_съд ↩
- Правилата на проекта ↩
- @WIKIM ↩
- „Николай Колев (прокурор)“, Уикипедия - отправна точка; https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Колев_(прокурор) ↩
- Kolevi v. Bulgaria, жалба № 1108/02, решение на Европейския съд по правата на човека от 5 ноември 2009 г., https://hudoc.echr.coe.int/ ↩
- „Семейството на убития прокурор Николай Колев осъди прокуратурата“, Lex.bg, https://news.lex.bg/ ↩
- „Константин Димитров - Самоковеца“, Уикипедия - отправна точка; https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Димитров_–_Самоковеца ↩
- „Убиецът на Самоковеца - свободен окончателно“, Труд, https://trud.bg/a/articles/убиецът-на-самоковеца-свободен-окон ↩
- Собствените ни данни - сравнение между записите ↩
- „Алексей Петров е убит в София, тежко ранена е придружаваща го жена“, Дневник, 16 август 2023 г., https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/08/16/4518477_/ ↩
- „Алексей Петров е убит в столичния квартал Драгалевци“, Свободна Европа, https://www.svobodnaevropa.bg/a/aleksei-petrov-ubit/32550559.html ↩
- „Три години без следа за убийството на Алексей Петров“, Стандарт, https://www.standartnews.com/balgariya-krimi/misteriyata-prodalzhava-643828.html ↩
- „Неуспешните покушения срещу Алексей Петров и резултатите от разследванията им“, Българска национална телевизия, https://bntnews.bg/news/1244730news.html ↩
- „Защо съдът пусна от затвора осъдения за атентата срещу Алексей Петров“, Свободна Европа, https://www.svobodnaevropa.bg/a/32554009.html ↩