Най-тежкият терористичен акт в българската история. Взрив в пълна църква по време на погребение, на което се очаква да дойдат царят и цялото правителство.
На 16 април 1925 г., в 15 ч. и 23 м., в патриаршеската катедрала „Света Неделя“ в София се взривяват 25 килограма тротил. Църквата е пълна: тече погребението на генерал Коста Георгиев, убит два дни по-рано, и на него се очаква да присъстват държавният глава и правителството.[1]
Изречените в Народното събрание числа са 150 загинали и 500 ранени.
Царят и по-голямата част от правителството не са в църквата в момента на взрива.
На 14 април 1925 г. пред църквата „Свети Седмочисленици“ е убит генерал Константин Георгиев. Погребението му е насрочено за 16 април - Велики четвъртък - в патриаршеската катедрала „Света Неделя“. На него се очаква да дойдат царят и правителството.[2]
В седмиците преди това на тавана на църквата е внесен взрив - около двайсет и пет килограма. Взривява се в 15 часа и 23 минути, докато храмът е пълен. Главният купол се срутва върху събралите се отдолу.[2]
Царят и по-голямата част от правителството не са в църквата в момента на взрива.[3]
Тук стоят две числа. В Народното събрание през 1992 г. са изречени 150 загинали и 500 ранени. Публикациите по стогодишнината дават 213 загинали.[4]
Нито едното не се предпочита пред другото и средно между тях не се смята. Кое от двете стъпва на документ от 1925 г. - списък на загиналите или протокол - още не е установено и стои сред въпросите на записа.[3]
Атентатът се приписва на военната организация на Българската комунистическа партия. В пленарната зала през 1992 г. е казано „по нареждане на Коминтерна“.[3]
Това е изказване на народен представител, не съдебен акт. Какъв е бил съдебният изход през 1925 г. - кои са осъдени и с какви присъди - не е набавено и стои като открит въпрос.[3]
Дни след атентата в страната е обявено извънредно положение. Следват масови арести, безсъдебни убийства и процеси. Този период е отделен запис в регистъра на кризите; правното му основание - Законът за защита на държавата от 1924 г. - е в регистъра на знаковите закони.[5]
Числото, изречено в Народното събрание на 16 април 1992 г., на шейсет и седмата годишнина, придружено с решение за едноминутно мълчание.
Числото в публикациите по стогодишнината през 2025 г. Не съвпада с изреченото в залата през 1992 г. Двете стоят едно до друго, защото източниците не се съгласяват, а осредняване не се прави.
Около това число дават и изказването от 1992 г., и по-новите публикации.
Атентатът е причината за въвеждането на извънредно положение и за последвалите масови арести и убийства. Тоест той стои в началото на верига, която обяснява защо 1925 г. е записана като година на репресии - а не обратното.
В пленарната зала атентатът е приписан на Българската комунистическа партия, „по нареждане на Коминтерна“. Това е изказване на народен представител от 1992 г. и се цитира като такова, не като установено от съд.
Следват извънредно положение, масови арести и убийства на политически противници. Сред убитите, назовани в залата, са поетът Гео Милев, журналистът Йосиф Хербст, Сергей Румянцев и поетът Христо Ясенов.
в 15 ч. и 23 м. на 16 април 1925 г., точно преди 67 години в тази минута беше извършен най-кървавият терористичен акт в нашата нова история. По нареждане на Коминтерна Българската комунистическа партия взриви 25 килограма тротил в патриаршеската катедрала „Света Неделя“. Под развалините загинаха 150 невинни мъже, жени, деца и старци. А други 500 бяха ранени.[1]XXXVI обикновено народно събрание, заседание от 16 април 1992 г.