Действащ министър-председател е застрелян на улицата. Народното събрание научава на другия ден и почита паметта му прав.
Убийството става на 26 февруари 1907 г. (стар стил; по нов стил 11 март) около 17 часа. Народното събрание е уведомено на следващото си заседание, на 27 февруари, от подпредседателя: „злодейското убийство на Димитър Петков, което стана вчера, на 26 февруарий, по 5 ч. подир обед“.[1]
Залата става на крака и казва „Бог да го прости!“.
Министърът на външните работи и на изповеданията Димитър Станчов съобщава какво следва: до заповедите на княза Министерският съвет ще заседава под председателството на старшия по конституцията министър. По решение на Министерския съвет Министерството на вътрешните работи се възлага на министъра на търговията и земеделието д-р Никола Генадиев, а Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията - на министъра на външните работи.
Димитър Петков е единственият министър-председател на България, убит, докато е на поста. Останалите убити - Стамболов, Стамболийски, Луканов - са били извън властта или свалени от нея.[2]
Нападението е на 26 февруари 1907 г. по стар стил - 11 март по нов - около пет часа следобед, на булевард „Цар Освободител“ близо до Орлов мост. Петков е прострелян с пистолет и умира.[2]
Заедно с него е ранен министърът на търговията и земеделието Никола Генадиев.[3]
Народното събрание научава на следващото си заседание. Залата става на крака. Министерският съвет възлага вътрешните работи на Никола Генадиев - ранения при същото нападение - а обществените сгради и пътищата на министъра на външните работи.[4]
Извършителят е Александър Петров, уволнен служител на Българската земеделска банка. През юни 1907 г. е осъден на смърт и обесен; присъдата е утвърдена от княз Фердинанд I.[2]
Източниците сочат и подбудители от средите около вестник „Балканска трибуна“, свързан с Народната партия. За тях присъда не се посочва - и това е разликата между извършител и подбудител, която се повтаря почти при всеки запис в този регистър.[2]
Извършителят е установен и осъден: Александър Петров, уволнен служител на Българската земеделска банка. През юни 1907 г. е осъден на смърт и обесен; присъдата е утвърдена от княз Фердинанд I. Източниците сочат и подбудители от средите около вестник „Балканска трибуна“, но за тях присъда не се посочва.
При нападението е ранен и придружаващият Петков министър на търговията и земеделието Никола Генадиев - същият, на когото Министерският съвет веднага възлага и Министерството на вътрешните работи.